Написването на статията е провокирано от следната реална ситуация:
Майка с дете вървят по тротоара на квартална улица. Когато стигат края му и трябва да пресекат пряката до следващия тротоар, стъпват на платното, откъдето се задава автомобил. Майката и детето бавно напредват, но автомобилът не намалява. Жената вдига ръка, без да отстъпва назад. Така принуждава водача да спре. Започва разправия между двамата кой е крив и кой прав.
Майката:
- Виждаш майка с дете – спираш!
Мъжът:
- Виждаш кола – спираш!
Жената:
- От тук дотук (от тротоар до тротоар) аз съм с предимство.
Мъжът:
- Как може да рискуваш живота на детето?! И аз съм родител…
Всъщност въпросът кой е крив и кой прав изобщо не е риторичен. Търсим отговора му в Закона за движение по пътищата.
Преди това, в чл. 61 „Особени правила за движение в жилищна зона“, четем:
(1) Пешеходците могат да използват за движение, а децата за игра пътя по цялата му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства;
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствие за тяхното движение;
Сега конкретният отговор на въпроса, който откриваме в чл. 119 от Закона:
(1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
(3) Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата, пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
В същия закон е регламентирано поведението на водачите към пешеходците:
За да сме обективни сме длъжни да потърсим в Закона нещо, което оправдава водача. Не намираме такова, включително сред Правилата за пресичане на пешеходците.
Не се отказваме, затова се хващаме за забележката му към жената, че рискува живота на детето. Но да свириш на тънката струна на майчинството в тази ситуация, някак си звучи дебелооко.
Накрая се сещаме за нещо, което преобръща историята. И това е Черната Статистика. Тя стои над всякакви правила и закони, и задължава майката да се върне на тротоара, за да могат някои водачи да си представят, че са състезатели на малките улички около дома и.
В автопарка на Юнивърсал Кар Рент може да избирате между различни варианти коли под наем за комфортното и безопасно пътуване на вашето семейство.
